Израсъл съм на 48 км от Калотина и от времето на Тито редовно гледах белградската телевизия, дори и новините не пропусках - цели 15 години - до разпада. Интересувах се много от тази държава и донякъде се възхищавах на привидната свобода там, която се оказа, че е била упойката за болките от непасващите сглобки на тази странна консктрукция. Югославия беше изкуствено формирование, уж единна държава на южните славяни, изградена върху остатъците на ликвидираната Австро-Унгария и заемаща територии, които векове са принадлежали на други държави. Това е най-успешният резултат на великосръбските амбиции за доминация на Западните балкани. Нещо като Царство България между 1942 -1944 г. - обединени наши земи, или Третия Райх 1936-1939 г. За сърбите това беше страхотен период от тяхната история, обаче словенците и хърватите бяха на друго мнение. Те не се чувстваха част от "братството и единството", ами по-скоро като административни територии под сръбска власт. Сърбия беше проводник също така и на панславистката идея, която не е нищо друго освен руски идеологически инструмент за оправдаване на домогванията за влияние на империята в определени региони, населени със славянски народи.
Пределно ясно беше, че такава механична сглобка на уж близки народи, няма бъдеще. За разлика от другото подобно творение - Чехословакия, където разпадът протече цивилизовано, на Балканите това нямаше как да стане, поради "културните особености" на участниците в събитията. Разбира се, че това не е станало спонтанно, както и че участниците в тези кървави събития са имали подкрепата на съответните велики сили, но да се представя разпадът на Югославия само като като конспиративен план на деструктивни западни кръгове е наивна теза, въпреки че изглежда сензационна и завладяваща.
|
