Виж само едно мнение
  #1  
Стар 30-01-2012
Аватара на ТИНТИН
ТИНТИН ТИНТИН не е на линия
Модератор
 

Дата на присъединяване: Mar 2009
Мнения: 4,148
Благодари: 362
Получил благодарност:
2,431 пъти в 1,521 поста
Сваляния: 71
Ъплоуди: 0
По подразбиране Мътно цифрово бъдеще

Дигитализацията на тв ефира не може да продължи преди държавата да приеме план за прехода към новия тип излъчване





Темата за цифровизацията на ефира е сложна за обяснение, но важна по няколко причини. Тя е свързана с оплетени схеми на политически и икономически зависимости, с конкурси без ясни правила. В нея често се говори със специализирана и трудно разбираема за повечето хора терминология. Залогът, свързан с преминаването на телевизиите към дигитален сигнал, обаче е твърде голям.

България като страна, членка на ЕС, има ангажимент да превключи от аналогово към цифрово излъчване в определен срок, спазвайки точни и ясни критерии. Държавата и компаниите, ангажирани с прехода, трябва да отделят значителен финансов ресурс, за да може цифровизацията на ефира действително да се случи. Затова и правилата са важни. По веригата на всички тези важни за темата компоненти обаче има сериозни пропуски и отстъпление от правилата. Заслуга за това имат и българските институции.

Съгласно Закона за електронните съобщения датата за преустановяване на ефирното аналогово телевизионно излъчване е 1 септември 2013 г., а осъществяването на кампанията по информиране на населението следва да продължи най-малко до 30 ноември 2013 г. Спазването на сроковете може да е само от полза за развитието на конкуренцията и за гражданите, които ще се възползват от съвременни цифрови услуги. Възможно ли е обаче ново отлагане?

Преди повече от седмица българското правителство отпусна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) 17.5 млн. лв., свързани с дигиталния преход. Сумата е била планирана в Закона за държавния бюджет за 2012 г. С парите ще бъдат закупени декодиращи устройства - set top box за социално слабите граждани. Те позволяват цифровият сигнал да се приема от аналоговите телевизори. От отпуснатите средства ще бъде финансирана и информационната кампания, свързана с въвеждането на ефирната цифрова телевизия. С други думи, тази сума ще покрива разходите за изработването на клипове и ще бъде платено на тв каналите, радиостанциите и печатните медии да разпространят информацията. Дотук нещата изглеждат логични, но всъщност не са. И то поради няколко причини.

Преди да бъде определена подобна държавна помощ за цифровия преход е важно да има одобрен план, по който той да се проведе. Такъв обаче все още няма, въпреки че подобен ангажимент бе поет още през миналата година. От Министерството на транспорта коментираха за "Капитал", че "разпределението на средствата по двете дейности (закупуване на декодиращи устройства за социално слабите и информационна кампания - бел. ред.) ще бъде част от предстоящите дискусии по проекта на план". От ведомството допълниха, че е възможно да бъдат разгледани варианти за покриване на част от стойността на декодерите, а не напълно безплатното им предоставяне.

Сега обаче предстои заседание на междуведомствена работна група с участието на представители на социалното министерство, която да определи критериите, на базата на което ще се определя кои лица да получат set top box устройства. Единият от вече обмисляните варианти е държавата да купи приемници за цифрова телевизия на всички граждани, които получават социални помощи, средства за отопление, както и на хората с увреждания. Справка на "Капитал" в Министерството на труда и социалната политика показа, че в момента броят на отпуснатите целеви помощи за отопление за сезон 2011-2012 г. е 219 760 души. Средномесечният брой на българите, които получават социални помощи, е 47 842. Хората с лични инвалидни пенсии поради общо заболяване са 354 171. Има и още няколко вида инвалидни пенсии. Т.е. тази цифра не е абсолютно обективна. Важно е да се уточни, че има граждани, които влизат и в трите категории, т.е. получават инвалидна + друга пенсия и по този начин излизат от категорията бедни.

Всичко това съвсем недвусмислено подсказва, че определянето на хората, които да получат безплатни декодиращи устройства за приемане на цифрова телевизия, няма да е лесно. Няма да е съвсем коректно да съберем трите цифри на различните категории граждани, определяни като социални слаби. Ако все пак го направим, излиза, че държавата би трябвало да даде баснословна сума за закупуване на декодери. Най-ниската пазарна цена на тези устройства, които гарантират единствено приемане на цифровия сигнал, е 50 лв. Има по-модерни и по-скъпи, но те са предназначени за гражданите, които могат сами да си ги купят. "В изпълнение на изискванията на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) кръгът на лицата със специфични социални потребности ще бъде определен въз основа на критериите, посочени в плана. Една от основните задачи на участниците в изготвянето на плана е така да дефинират конкретната целева група, че да се предвидят средства и за провеждане на информационна кампания", беше уклончивият коментар на транспортното министерство по въпроса.

След като има вече одобрена сума, която да бъде похарчена за закупуване на set top box - устройства и за осъществяване на информационна кампания, МТИТС трябва да обяви и обществена поръчка за компания, която ще предоставя и монтира декодерите. Така е по принцип, но не съвсем. "Преди общественото обсъждане на плана и съответно приемането му от МС не е реалистично да се фиксират срокове за обявяване на конкурса за компанията, която ще закупи декодерите, защото обявяването й е в изпълнение на плана", уточниха от МТИТС.

Според последните изменения в ЗЕС в тримесечен срок след приемане на Плана за дигиталния преход от страна на Министерски съвет трябва да започне кампанията за информиране на населението за въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. По закон тя трябва да продължи минимум до 30 ноември 2013 г.

Къде обаче е планът, който задава регламента на прехода? В момента експерти на МТИТС работят по първоначалния му проект. Той се нарича "План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T)". Предстои да бъде предложен за обсъждане на ангажираните страни в процеса - институции, мултиплекс оператори, медийни оператори, регулаторни органи. "В съответствие с утвърдените процедури в администрацията планът ще премине и през междуведомствено съгласуване, преди внасянето му за разглеждане в Министерския съвет", уточниха от транспортното министерство, но не посочиха дата, до която той ще е готов.

И така за момента няма регламент за етапите на прехода, но има пари, които ще бъдат похарчени неясно как, защото няма план, който да описва регламента.

Остава да проследим и още един важен аспект на цифровизацията. Лятото на миналата година Европейската комисия ни разкритикува заради странния начин, по който протича дигитализацията на телевизионния ефир у нас. Брюксел предупреди, че ще започне наказателна процедура срещу страната ни. Дали това ще се случи, зависи от последните изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Промените в нормативния акт предвиждат възможност до 1 септември 2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията да проведе процедура за избор на компания, която да получи разрешение за ползване ефир за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват. Това ще даде шанс и на нови участници да се включат в процеса.
__________________
"UNIX is basically a simple operating system, but you have to be a genius to understand the simplicity." -- Dennis M. Ritchie</pre>
Отговори с цитат
Следните потребители БЛАГОДАРЯТ на ТИНТИН за този полезен пост :
los4e (30-01-2012)