ЗАБАВНО

[Чък Норис]

[register]

айде ше метем!

[Чък Норис]

Изпратено от моят SM-G935F с помощта на Tapatalk

[дрим]

Sent from my GT-N7100 using Tapatalk

[yavor1]

[valseat]

Колко им отива !

[Iliyan N]

Историята на един опел : Ден първи- Германия, 15.11.1988 г. : Чувам немска реч- това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине- може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ! Ден първи- Германия, 15.11. 1988 г., в края на работния ден, в края на конвейра: Продължавам да чувам немска реч- това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода- това не е добре. Значи съм "Опел"- скапах! Ден втори- Германия, в склада на завода на "Опел": Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама- "Опел" съм! Ден трети- На ферибота за Италия: Отчаян съм- не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия! Ден четвърти- Милано, Италия: Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение- италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен...Къш- къш- къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине. Ден четвърти- Милано, Италия: Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани- луди, млади, с две лигави жабарчета- олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!? Ден пети- Милано, Италия: Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна- от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия! Ден шести- магистралата Милано- Торино: Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари"- а скоростната ми кутия още не се е разпаднала! Ден шести- магистралата Милано- Торино, на бензиностанция: Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди... Ден десети- на градско в Милано: Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска- минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение...Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа! Година първа: Карам с половин картер масло- двигателят загрява, Олдани- не! Година втора: Карам с по- малко от половин картер масло- двигателят загрява, та прегрява, Олдани- не! Година трета: Карам без масло, а се чувствам...смазан! Година десета: Ни жив, ни умрял съм- значи съм "Опел"! Година петнадесета: Умрял съм- значи отивам в България! Година петнадесета, ноември, Горубляне: Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате- значи сте българи! Година двадесета: Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив- значи отивам в Перник! Година двадесета, минавайки на червен светофар в София: Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка... п.п. Ще се видим в Ада! Само на един червен светофар разстояние...

[yavor1]

https://www.vbox7.com/play:c0b70d3c79

[register]

[atuani]

да не забравяме темата е....