Четвъртите в света...пардон... в групата

[uniqad]

Всеки път, когато този момък с номер 11 се понесеше към вратата ни, ставаше страшно. И смешно. Страшно смешно ставаше. Павел Нехайчик, резервният нападател на Беларус, едва ли си представя колко иронично подходящо бе името му за скубещите косите си български запалянковци пред телевизорите. По ирония на съдбата този симпатяга е от БАТЕ (Борисов), изградил име и реноме на гърба на нашите евробойци Левски и Литекс. В сряда Нехайчик и компания разсъблякоха и последните парцалки от гърба на националните нехайници. А Павел с готината фамилия се намърда във фолклора, който националите се стремят да обогатяват с всяко ново свое представление.
Те не само са нехайници, а са и незнайници. Защото явно не знаят каква отговорност е да играеш за отбора, за който цяла България се вълнува. Или поне не показват да го осъзнават. Безхаберната и инфантилна усмивка на Костадин Стоянов при влизането му в игра обобщава ситуацията. Националното лице на футбола ни е сбор от отписани за големия футбол играчи. Изключения са вратарят Владислав Стоянов (донякъде, въпреки грешката за гола), Бандаловски, Ивелин Попов и Делев. И то с условности, и предвид потенциала им. Те или не са получавали шанс и имат право на кредит на доверие, или не са компрометирани (в случая на Ивелин).
Кошмарното представяне и 0:1 срещу един от най-слабите европейски отбори беляза четвърти срамен резултат за националите в последните 6 години. Маркираме само тъжното 1:1 с Малта през 2005 г., щастливото 0:0 с Грузия и ужасното 1:6 от Сърбия (2008), както и безнадеждното 1:4 от Кипър (2009). Извън списъка дори оставяме мъчното 1:1 с Албания в Тирана, изковано със спасена от Георги Петков дузпа в края. Все пак в Тирана се играе трудно, казват.
За България вече лесно няма и няма да има. С футболисти, открити за националния в презряла възраст (Апостол Попов, Занев, Генков), нереализирани младежи от втора турска дивизия (Хичо) и никога не показали нищо над средното ниво (Благо Георгиев и Чавдар Янков) отбор няма как да имаме. А по-лошото е, че това са хората, които ще изнесат следващите квалификации. Защото ако със Стилиян и Мартин не постигахме нищо, без тях нещата ще изглеждат направо катастрофални. Да, те уж засега остават, но едва ли ще са част от този нехаен отбор още дълго.
При поглед към младежките и юношески отбори „надежда взорът не види". Те са същата боксова круша като първия тим и е ясно, че там не растат гиганти като Стоичков и Бербатов.
За първи път Лотар Матеус пощуря и се държа като българин. Не дал изявления, отказал автографи на фенове. Селекционерът на тази шайка Незнайчици и Нехайчици сигурно вече е решил да не товари бъдещето си с нов договор. Какво да прави в София? Най-много да намери поредната си съпруга. Матеус също трябва да поеме критики, но нека се поставим в неговото положение. Човекът иска да дойде да гледа мачове от първенството, но не знае кога са, защото 3 дни преди старта на сезона няма програма. А после футболистите му се разхождат и отбиват номера. Защо му е това на Лотар? Германското достойнство в него сигурно се бунтува като стомах на негов сънародник след първата ракия и шкембе чорба на Слънчев бряг.
Само че този път сметката е на масата на българския фен, който вече получава махмурлук само при мисълта, че идва нов мач на националите.
Източник: Да го web@...

[uniqad]

Националите загубиха с 0:1 от Беларус. Който не е гледал мача, сигурно си мисли, че сме имали шанс за нещо повече или са ни излъгали, заслужавали сме равенство. Нищо подобно, съперникът ни размаза, изкриви ни гредите и нашите се отърваха от тотален резил. И това поражение обаче е равносилно на срам, позор и трагедия. За цял мач българският национален отбор не създаде нито едно чисто голово положение. Първият ни точен удар в очертанията на вратата на Беларус беше към 50-ата минута, а до края опитахме с два-три анемични далечни шута да изненадаме противника. За първи път от доста време насам националният ни отбор изглеждаше безпомощен, сякаш срещу него не беше Беларус, а сборен отбор на Бразилия и Аржентина. Играта на нашите много ми напомня за онзи резил с 1:4 срещу Кипър със селекционер Мъри Стоилов. Дори и тогава обаче не бяхме толкова зле, в началото можеше да поведем, имаше живец в играта ни. Вчера в Беларус нищо, тотално нищо. През първото полувреме единствено се споменаваше името на вратаря ни Владислав Стоянов. Има стара максима, че когато стражът е герой за отбора си, значи нещата не са на добре. Владо беше като на разстрел, вадеше каквото може, добре, че беларусите не бяха наточили мерника и целеха гредите.

Излишно е да правим анализ на защита, халфова линия или нападение. Тактика, постройка, мисъл в играта на националния ни отбор нямаше. Да се чуди човек какво прави Николай Бодуров или Иван Стоянов в отбора. Племенникът на Лечков бягаше от топката като от таралеж, май въобще не игра с нея през първата част. Защитниците ни все едно играеха с кънки на лед, лашкаха се като стари бабички между бързите нападатели на Беларус. Занев и Бодуров ставаха за смях при всяка една атака на противника. Не че останалите направиха нещо повече.

Опитите на Матеус, явно продиктувани от Боби Михайлов и Изпълкома, се провалиха с гръм и трясък. Без Стилиян и Мартин отборът ни приличаше на група туристи, които бяха излезли на разходка. Чавдар Янков отдавна е разкрит, че не заслужава място в националния отбор, просто не става. А за малко и капитан да бъде. Пълен срам. Попето и Маркиньос в атака гледаха отблизо и се чудеха кога ще пипнат топката. Умните глави от БФС се скъсваха да плюят Бербатов и го отказаха. На дневен ред минаха Стилиян и Мартин, които също са готови да хвърлят кърпата. Били част от провалено поколение, не ставали, стари са, наложително е спешно подмладяване. Пълни глупости на господата Михайлов, Лечков, Фурнаджиев, Матеус и т.н. Видя се колко струва подмладяването им срещу Беларус! Не искам да си помислям какво ни чака, ако излезем с този състав и играем така срещу Англия или Италия в следващите квалификации. То срещу тях е ясно – падаме и се оправдаваме, че няма какво да вземем от грандовете. Лошото е, че се задават мачове с Армения и Малта, в които със сигурност ще станем за смях.

Срамната загуба от Беларус още веднъж доказа, че футболът ни отива надолу, не се развива, копае под дъното. Оправдания от рода, че няма слаби отбори в Европа не минават. Защо Беларус, Армения, Казахстан, Македония, Азербайджан и останалите могат да се развиват и в един момент да имат що-годе приличен футбол, а ние да нямаме. Това Боби Михайлов трябва да го каже. А не да приказва щуротии, колко му било интересна “А” група. И с учудване да отбелязва, че не знае защо Унгария ни е изпреварила и е в трета урна. “Сигурно са спечелили някоя и друга контрола в повече”, отбеляза шефът на БФС. Сигурно е така, ама нашите и приятелски мачове не печелят, бият ги като тъпани. Като не можем да се доберем до престижна проверка с Бразилия и Италия, а цъкаме с Кипър и Беларус, поне тях да бием. И за тези мачове се дават точки за ранглистата на ФИФА. С резилите, които се редят един след друг, все по-зле ще става. Днес сме в четвърта урна, утре – в пета, при Азербайджан и Армения. Слабаците Сан Марино, Малта и Андора, на които се присмивахме, че били дюнерджии и хотелиери, са близо.

За да е ясно, че Боби Михайлов пак се изказва неподготвен или се опитва да излъже хората нека да кажем, че има голямо, огромно значение в коя урна е националният ни отбор за квалификациите. Преди години, когато имахме отбор, пред нас беше само водач в групата. Ние бяхме втори, а след нас приемливи съперници, които можеше да излъжем. След това обаче пропаднахме до четвърта урна, която ни праща три по-силни противника в групата. Отбори, които е немислимо да преодолеем.

И Матеус се вписва идеално в цялата картинка. Сигурен съм, че едва ли германецът знае как играе и въобще какво прави Николай Димитров – Хичо в световноизвестния Касъмпаша във втора турска дивизия. Същото е с Иван Стоянов, който сменя по няколко часови пояси в необятната руска шир заедно с Алания в “Б” група. Ако Лотар ги вика заради качествата им, значи нещо куца в треньорските му разбирания. По-скоро е вероятно друго, взима ги, защото единият е зет, син, племенник и баджанак на някой си от БФС. Не е вярно, че няма кой да бъде повикан на тяхно място. С какво по-лош от Чавдар Янков е Георги Миланов от Литекс. Момчето поне ще тича и ще има желание да играе в първите си 5-10 мача, докато не се помисли за звезда. Хубавото при него е, че има някакъв шанс за развитие, от него може да се чака да стане футболист. Александър Тонев на мястото на Иван Стоянов. Поради същата причина. Сашо има време пред себе си, за да се развива. Докато Чак, Ванката Стоянов, Живко Миланов и останалите бойци отдавна са дръпнали ръчната спирачка. При тях няма надежда, няма шанс да надскочат себе си и да станат футболисти.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ