Ексклузивно: Българска ретроспекция

[ТИНТИН]

По време на европейската квалификация за Лондон 2012 в София имаше и хора, които бяха против успеха на България. Италианците? Е да, те искаха да получат виза за Олимпиадата, както и германците, които за малко не успяха да им я измъкнат.
Но проблемът е, че имаше и българи, които тайно се надяваха в неуспеха на националите ни. И не бяха какви и да е българи. Това бяха най-първите шефове на федерацията. Все същите хора, които и днес правят всичко възможно, за да сложат прътове в колелата на отбора, опитвайки се да останат скрити покрити.
Но направиха фалшива стъпка, която ги извади на открито. Това стана когато, на още не свършил турнира на европейската квалификация, публично обявиха, че Радо Стойчев е уволнен ( без дори да му го кажат в очите) и че неговият заместник ще е Силвано Пранди.

Да, ама и това бяха забравили да съобщят на Професора...
И наистина, опирайки се на официалните декларации, решението за уволнението на Стойчев е било взето един час преди пресконференцията, докато разговорът с Пранди се бил провел след първия гейм на мача Италия - Германия. И така преди началото на този финал спикерът вече беше обявил, че Пранди е новият треньор, с прекрасния резултат той да бъде безмилостно освиркан от публиката. Освиркване, което Професорът дори и не разбра. Но когато му се изясни какво беше станало и от позицията на голям мъж какъвто той е, отговори не на предложението на една федерация, която е способна да се държи така дебелашки ( и която го излъга нагло, представяйки му ситуацията по абсолютно фалшив начин).

Една федерация, която по никакъв начин не се интересува за доброто на отбора. Само два месеца преди Олимпиадата и само две седмици преди новия квалификационен турнир, който се знаеше, че отново ще бъде даден на България (FIVB се обади на федералните шефове минути след загубения мач с Германия, защото така са се били разбрали предварително) и с предстоящия финал на Световната Лига вкъщи, всичко можеше да прави, но не и да измисля нови проблеми и да натрапва излишни съмнения в главите на състезателите.

Състезателите, които въпреки всичко се показаха много силни и обединени, устоявайки на стоварилата им се психологическа бурия (две смени на треньор в рамките на само 48 часа...). Но това което беше най-лошо за тях, беше, че федерацията демонстрира, че няма никакво доверие в техния треньор. Обявявайки, че не е на ниво (пълен абсурд отнасяйки се това за Стойчев...) е най-добрия път, по който да вкарат отбора в пълна конфузия и да им позволят да ги обземе подсъзнателно оправданието: е нищо повече не може да се направи. Защо трябва да се мъча аз? Ако падаме вината не е моя....
Но невероятното и срамното е че федералните шефове включително и съветниците им, които са били волейболисти от близкото минало и тези неща са ги преживявали на собствен гръб, имаха наглостта да върнат Стойчев на треньорското място след като им беше наредено от премиера Борисов, който играейки футбол и тенис изглежда, че е много по-наясно от тях и във волейбола.
Ако имаха поне малко себеуважение и последователност (но май че уважават само властта и позициите си..), след като бяха направени за смях (първо отказа на Пранди, което беше едно скандално опровержение, после разпоредбата на Борисов, която беше едно скандално всенародно излагане) би трябвало да се изметат на часа.. Да, но не. Не се мръднаха от местата си. И тъй като Стойчев, както е и логично, каза, че с тях не може повече да работи, докато момчетата си плюят душата на игрището за да вземат виза за Лондон, те се притесняват единствено да запазят и засилят положението си с мръсни игрички заедно с клубните бюрократи, с които заедно са превърнали вътрешното първенство на любителски турнири. Безсмислено е, че се решава съдбата на федерацията, а от там и на българския национален отбор от тези чучела, които са докарали собствените си клубове на едно ниво, което в Италия не се вижда дори и в Серия Б.
Но и това не е достатъчно. Сега Лазаров вместо да си мълчи предвид близостта на предстоящата квалификация, която е и последен шанс за отбора, отново провокира недоумение и притеснение сред националите, казвайки, че им търси нов треньор.
Но кой е този, поне малко сериозен и компетентен треньор, който би казал да на подобен президент? Този който обявява името на един треньор преди да е получил неговото съгласие и после одобрява друг, само защото му е наложено от високо, но и пак междувременно търси нов. Хайде и от срам , да оставим на страна всичко това, което същият Лазаров изкомбинира в миналото като например със скамейката на женския национален отбор или пък в Пекин с абсурдната история – Константинов...

Ако все пак Лазаров остане, един факт ще е сигурен: на пейката на българския мъжки национален отбор ще седне един треньор, но той няма да е достоен човек.

Сандро Филипини, La Gazzetta dello Sport