Очаквайте по Da Vinci Learning през ноември 2011

[Chello Central Europe]

Ноември 2011

Петък, 4-ти ноември2011 г.

ДЕН НА ПИРАМИДИТЕ

17:30 – 23:00

Великата пирамида от Гиза е единствената оцеляла от Седемте чудеса на света. Известна още като Хеопсовата пирамида, тя е построенакато гробница на фараон, подобно на повечето египетски пирамиди. Това, което я прави археологическо чудо с епични пропорции, е не самоголемината и геометричната й точност, каквито не притежава никоя друга постройка от онова време, но и символичното положение, което тя заема в сложната структура надревноегипетското общество. Макар и да е всеобщо прието, че пирамидите са надгробни паметници,съществуват различни мнения относно тяхната роля в египетската система от вярвания. Една от теориите твърди, че предназначението на пирамидите е да бъдат място на възкресение. Египтяните са вярвали, че тъмната част от нощното небе, около която се въртят звездите, представлява врата към небето. Една от тесните шахти, преминаваща през цялата конструкция на Великата пирамида,сочи право към центъра на небето. Пирамидите може би са проектирани като средство заизстрелване на умрелия фараон в селенията на боговете. Всички египетски пирамиди са построени на западния бряг на река Нил. Като място, където залязва слънцето, той е бил свързван с царството на мъртвите. На 4тиноември гледайтеDaVinciLearning, когато ще проследим стенните надписи, за да се запознаем поне с метода, ако не и с технологията на изграждане на египетските чудеса, с хората, които са ги измислили – от работниците, дали живота си, за да ги построят, до фараоните, намерили вечния си покой в тях, със смисъла, който им придава религията, с математическите знания, в резултат на които са преминали изпитанията на времето, и на първо място – с река Нил, благодарение на която се е развила египетската цивилизация.



В 17:30

Как и защо – Пирамидите
Египетските пирамиди са сред най-големите и най-красивите постройки на всички времена. Те са гробниците на фараоните, от които те трябвало да се възнесат до Бога-слънце след смъртта си. Но, тези огромни паметници крият много тайни. Защо не е намерен дори един-единствен план за строежа на пирамидите? Какво е значението на Сфинкса? И най-важното – как е било възможно да се издигнат такива гигантски постройкисамо с физическа сила? Веднъж в годината Нил наводнявал земята и оставял пластове от минерална кал по полетата, които служели като тор. Това е гарантирало добра жътва на египтяните. Река Нил е била залог за благоденствие, което е направило възможно построяването на пирамидите на първо място. Когато са строили каналите, древните египтяни са били в състояние да измерват земята с изключителна точност – и това е една от причините за изключително точното подреждане в права линия на такива големи постройки като пирамидите. По време на наводненията не е имало възможност да се работи на полето, така че много земеделци са помагали в строежа на пирамидите. Според вярванията на древните египтяни, за да продължат живота си в отвъдното, телата на мъртвите трябвало да бъдат съхранени. Това е причината за мумифицирането им. След тази процедура мумията е била поставяна в дървен ковчег, след което е била заравяна със смъртна маска. Най-голямата гробница на всички времена, построена преди 4500 години за божествения Хеопс,е Великата пирамида в Гиза. Мястото е избрано много далновидно. Твърдото каменисто плато е много устойчиво и може да издържитеглото на паметниците. Платото е било използвано и като каменоломна. Постройката е била свързана с река Нил чрез канал. Допълнителният строителен материал и храната за работниците са били доставяни с кораби. Работниците също са живеели в непосредствена близост до обекта, където фараонът построил жилища за тях. В резултат от наличието на толкова много хора се появил град. Но, как е било възможно да се издялат милиони каменни блокове без съвременни инструменти и съоръжения?

В 22:00

Какво сториха за нас древните – Египтяните

Това е цивилизация, чиято слава изгрява преди 5000 години, и която запазва положението си на свръхсила през следващите 2000 години. Фараоните са били повече от царе– те са били живи богове. Египтяните са строили пирамиди, храмове и статуи, устремени в небесата. За да постигнат всичко това, древните египтяни трябвало да бъдат умели занаятчии. Но, те са били и големи мислители. Те са били способни да организират работата в производствен мащаби са въвели масовото производство 3500 години преди индустриалната революция. Не е възможно да си представим Египет без река Нил – най-дългата река в света. В страна, покрита основно с пустини, реката винаги е представлявала източник на живот. Без нея не би имало фараони, пирамиди и древна цивилизация. Тяхното разбиране за реката и сезонните й промени е ключът към благополучието на Египет. Всяка година реката наводнява бреговете си. Египтяните жънат посевите си след спадане на водното ниво и жътвата обикновено е отлична. Египет става най-богатата страна в древния свят, отчасти поради това, че е имал възможността да продава произведения излишък. Но, река Нил е играла и друга жизненоважна роля – на основен транспортен коридор на страната. Най-ефикасният начин за превоз на добитък, зърно и други стоки е реката. Древните египтяни са били опитни строители на лодки. Първите лодки са били построени от папируса, растящ по бреговете на Нил, но скоро египтяните започват да правят лодките от дърво. Редом с Великата пирамида от Гиза е открита една много специална лодка. Преди повече от 50 години археолозите откриват тънка линия хоросан, очертаваща границите на тясна яма. С напредване на разкопките археолозите усещат силен мирис на морско дърво. В крайна сметка, те разкопават огромна лодка, която се оказва на възраст 4500 години. Но, тя е разглобена на парчета. Първоначално, сглобяването на парчетата е загадка. След това те откриват указателни знаци върху основните части на лодката, поставени от проектанта, които им помагат в сглобяването. Тази лодка с дължина над 40 метра е една от най-старите запазени лодки по света. Първоначално египтолозите смятат, че са открили шлеп, койтоне е бил предназначен за ползване, а е имал само символичното предназначениеда отведе царя от земята на живите в царството на мъртвите. Но, днес мнозина смятат, че шлепът всъщност е бил построен и използван дапренесе тялото на царя по река Нил до Великата пирамида. Това е една от най-ранните дъсчени лодки в света. Но, още по-интригуващ е начинът на сглобяването й. Частите на лодката са били съединени с помощта на въжета. Как египтяните са могли да построят такава лодка? Как цивилизацията е могла да се разпространи с помощта надървени лодки, сглобени с помощта на въжета? Как градското строителство, включително храмовете, издигащи се в небесата, се е развило на висотата на цивилизацията? Как се е развило масовото производство на инструменти? Как египтяните са се справяли с напояването? Как подготовката за живота след смъртта е вдъхновила изобретателството? Какъв е механизмът на мумифицирането? Как бижутата са отразявали статуса на притежателя си и как са били изработвани? Каква е логиката на йероглифите? И накрая, как е построено едно от чудесата на древния свят – Великата пирамида в Гиза?


Понеделник, 7-ми ноември 2011 г.в 21:00 ч.

Важни открития в науката и техниката – Радиоактивност – Анри Бекерел, Мария и Пиер Кюри

РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА МАРИЯ КЮРИ!



Мария Кюри е полско-френски физик и химик – учен, прочут с пионерските си изследвания на радиоактивността – термин, въведен от нея самата. Тя е първият носител на две Нобелови награди – по физика и химия, първата жена-професор в Парижкия университет, и първата жена, погребана в парижкия Пантеон заради заслугите си към науката. Нейните ранни проучвания заедно със съпруга й Пиер са извършени в трудни условия – лабораторните условия са жалки и двамата трябва да преподават много, за да се издържат. Откриването на радиоактивността от Анри Бекерел през 1896 година вдъхновява анализите на сем. Кюри, които водят до изолирането на полония, кръстен на името на родината на Мария Кюри, която никога не забравя националната си принадлежност, и радия. Мария Кюри изобретява методи за получаването на радий от радиоактивни отпадъци, което дава възможност за внимателното му изучаване, и особено – за изучаването на лечебните му свойства. През целия си живот Мария Кюри пропагандира използването на радий за намаляване на страданията, а по време на Първата световна война тя настоява за използването наподвижни рентгенови устройства за лечение на ранените войници. Тя носи тестовите епруветки с радиоактивните изотопи в джоба си иги съхранява в чекмеджето на бюрото си, без да си дава сметка за вредното въздействие на радиацията върху собствения й живот. На 7миноември гледайте DaVinciLearning, когато ще отдадем почит на една от най-светлите женски фигури в науката, представяйки живота и работата на Мария Кюри.

Бекерел е имал особен интерес към връзката на рентгеновите лъчи и явлението флуоресценция. Бекерел е изследвал всички налични флуоресцентни материали, за да види дали те могат да затъмнят фотографска плака, завита в черна хартия. Действително, определени места от фотографската плака потъмняват. Той прави извода, че потъмняването се дължи на рентгеновите лъчи, предизвикани от слънчевата радиация. Той продължава проучванията си, но поради заоблачаване на времето слънчевата светлина изчезва. Надявайки се на по-добро време, Бекерел съхранява на тъмно експерименталната постановкав продължение на няколко дни. Впоследствие той проявява плаката и бива удивен. Въпреки че експерименталната постановка не е била изложена на почти никаква слънчева светлина,фотографската плака е потъмняла. Бекерел открива нов вид радиация. Но, така наречените от него ураниеви лъчи не получават почти никакво внимание. Тази пълна липса на интерес от страна на научния свят подтиква една ентусиазирана млада жена-учен да започне да изследва ураниевата радиация. Мария Кюри иска първа сред жените да получи докторска степен. Тя се надява да открие нови хоризонти в науката с изследването на ураниевата радиация. Скоро тя разбира, че активността на ураниевите съединениясе определя единствено от броя на съдържащите се в тях ураниеви атоми, независимо от природата на самото химическо съединение. Но, излъчването на два минерала, съдържащи уран, е по-силно. Това означава, че те съдържат малки количества от друго радиоактивно вещество, което трябва да се изолира. Сем. Кюри използва методите на аналитичната химия, които са класика по това време. Мария Кюри измисля термина ‘радиоактивен’ за поведението на тези излъчващи вещества. Мария се концентрира върху отделянето на материала, докато Пиерсе заема с анализа. Задачата, с която са се заели, е опасна. Но, по онова време не се знае почти нищо за вредното въздействие на радиацията върху живите тъкани. Влизайки в лабораторията си през нощта Мария забелязва светене, излъчвано от разтворите, обогатени с радиоактивни елементи – видим знак, че се приближава към целта си. Накрая тя изолира една десета грама радий. През 1903 година Пиер и Мари Кюриполучават Нобеловата награда за физика. Те споделят наградата с Бекерел – откривателят на радиоактивността.

Петък, 11-ти ноември 2011 г. в 12:15 ч.

Важни открития в науката и техниката– Ускорение– Вилхелм Оствалд и катализата



ДЕН НА ВЪЗПОМЕНАНИЕТО

Денят на възпоменанието е ден, честван в страните от Британската общност, в памет на войниците, загинали по време на служба от Първата световна война до днес. Той ни напомня за официалния край на Първата световна война “в 11иячас на 11ияден от 11иямесец” на 1918 година, когато германците подписват Примирието. Първата световна война често се описва като сблъсък натехнологиите на 20-ти век и тактиките на 19-ти век, с неизбежния голям брой жертви. Но, към края на 1917 година основните армии, които в момента наброяват милиони мъже, вече са модернизирани и използват индустрията на смъртта. Взривните вещества са революционизирани до унищожителни последици, а широкото използване на химически бойни средствае отличителна черта на конфликта. Злоупотребата с взривни вещества и газове за военни целине би била възможна без наличието на технологичното постижение, известно под името катализа. В 11ияден от 11иямесецна 2011 година увеличете мощта си с помощта наDaVinciLearning,като ускорите процеса си на учене с присъствието на “чуждо вещество”.

Най-добре известната употреба на катализата е в системата за изгорели газове на превозните средства. В каталитичния преобразувател ценните метали, включващи платина, преобразуватвредните отпадъчни газове в газове, които не представляват опасност за околната среда. И все пак, катализата в никакъв случай не е чисто технологичнопостижение. В продължение на милиарди години тя е била доказаноприродно изобретение. Всяка клетка съдържа голям брой каталитични вещества,без които всички жизненоважни химични реакции биха билиневъзможни или биха се извършвали прекалено бавно. Катализаторите са вещества, които контролират химичните реакции на жизнените процеси. От едноклетъчните организми до човека, животът зависи от катализата. Подобно на клетките на човешкото тяло, съвременната химична индустрияне може да функционира без катализатори. Химическите производства и съвременното индустриално обществокато цяло биха били немислими без тях. С напредъка на индустриализацията и масовото производство,нуждата от химични суровини е ставала все по-голяма. Сярната киселина е била необходима на индустрията в по-концентрирана форма. Нови ефективни методи, разчитащи на катализата, са се използвали в широк диапазон отхимически производствени процеси. Въпреки това, никой не е знаел как точно действат катализаторите. Вилхелм Оствалд е първият учен,който е признал конкретното значение на катализаторите за химичната индустрия и ги е изследвал подробно. В миналото дори прочути химици не са успели да обяснят катализата. Всеки, който се е насочвал към катализата, е поемал риска да съсипе репутацията си. Но Оствалд не се е поколебал, тъй като е съзнавал голямото значение на катализатаза химичната индустрия. През 1894 той дефинира катализата като “ускоряването на процес чрез наличието на чуждо вещество”.Катализаторите са вещества, които се намесват в една химическа реакцияи я ускоряват, без да бъдат химично засегнати от процеса. Оствалд е търсел катализатор, който да му даде възможност да използва за химически цели азота от въздуха. Той е смятал, че азотните молекули на повърхността на катализатораще се разпаднат на два атома, които след това ще се свържат с водорода, за да образуватдве молекули амоняк. Но, независимо от някои обещаващи лабораторни изследвания,идеята на Оствалд не сработва. Той има по-голям успех с каталитичното горене на амоняка,произвеждащо азотна киселина. Независимо от първоначалнитенеуспехи, светът става свидетел на построяването на първата фабрика за използване на атмосферния азот като нова и почти неизчерпаема суровина. Катализаторите дадоха възможност за производството от въздуха на основни химикали за химичната промишленост, химикали, необходими за производството на торове и взривни вещества. Благодарение на този метод немската държава става независима от вноса на селитра отЮжна Америка. Немската индустрия живее от чистия въздух. Освен това, въздухът снабдява военните с взривни вещества и амуниции. Без този процес, Първата световна война и нейните ужаси биха били невъзможни.


Сряда, 16-ти ноември 2011 г. в 22:00 ч.

По пътищата на световната история – Световните война и мир




МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

Под толерантност имаме предвид приемането и оценяването наразличните култури, форми на изразяване и начини на съществуване. Толерантността се подхранва от знанието, свободата и съзнанието. Тя се смята не само за морално задължение, но и за политическо и законово изискване. Тя е добродетелта, която прави възможен мира, замествайки културата на войната с културата на мира. Толерантността напомня за Универсалната декларация за човешките праваот 1948 година, която беше създадена като пряка последица от Втората световна война, от глобалните й ужаси и от незачитането на достойнството на човешкия живот. На 16 ноемврисключете договор с Da Vinci Learning,за да запомните урока, получен от световните война и мир. Когато историята се повтаря, първият път това е трагедия, а след това – фарс.

Когато се връщаме към 20тивек, не можем да не признаем, четози период роди нов начин на воюванес непознат дотогава на човечеството мащаб. Ясно е, че двете световни войни – Първата и Втората, обхванаха големи територии от Европа, Африка и Азия, а локализираните конфликти, като тези в Южна Африка, Средния изток, Балканите и Афганистан, се различаваха съществено от миналите войни по своя обхват, начин на провеждане, по използваната смъртоносна технология, и което е най-важно – по своите последици. Войните на 20тивек разкриха ново ниво на масово унищожение и бруталност. Но желанието на човечеството за мир не загина в пламъците навойните на 20тивек. Международните организации, като Лигата на нациите, създадена в края на Първата световна война, и Обединените нации, създадена в края на Втората световна война, станаха израз на нарастващото съзнание, че световните конфликтиизискват световни решения. 20тивек стана свидетел и на това как народи от различни части на Африка, Азия и Америка, които преди това бяха изключени от световната политика,получават нов глас и мярка за самоопределение. С постепенното превръщане на бившите колонии на Запада внезависими актьори на световната сцена,те получиха правото да подчертават различията в расата, националността, религията и региона във вътрешните и международните си отношения. Три различни перспективи дават възможност да се вникне вглобалната природа на конфликтите на 20тивек и опитите за тяхното предотвратяване… Възходът на Япония като организирана по западен образец индустриална нация, от зараждането й като империалистическа сила в края на Първата световна война,през опустошителния й разгром в края на Втората световна война,и забележителното й възраждане като основна сила на световната сцена; перспективите на подтиснатите населения по света, фокусирането върху деколонизацията в белгийско Конго; и институциите и популярните движения,посветени на световния мир, които се зародиха през 20тивек и промениха начина,
по който създаваме мир или война.

Петък, 25-ти ноември 2011 г.

СПЕЦИАЛНО ЗА СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ!



ОТ 21:00 Ч.

Наблюдавано от Земята, слънчево затъмнение настъпва, когато Луната преминава междуСлънцето и Земята и Луната закрива частично или напълно Слънцето. Това може да се случи само при новолуние,когато разстоянието между Слънцето и Луната е най-малко, гледано от земята. Слънчевото затъмнение е не само зрелищно астрофизичноявление, но то е имало и значими историческипоследици. Едно историческо слънчево затъмнение става причинаАрябхата – първият от плеяда велики имена от класическата епоха на индийските математици и астрономи, да стигне до хелиоцентричната теорияпочти хиляда години преди Николай Коперникда разгроми геоцентричната представа на Европа за света. Наблюдението на пълното слънчево затъмнение през 1919 година е помогнало да се потвърди теорията на Айнщайн заобщата относителност. Сравнявайки видимото разстояние между две звезди с и безСлънцето между тях, Артур Едингтън потвърждава изкривяването на светлината. На 25тиноември се включете в линията наDaVinciLearning,за да си спомните как Слънцето е намерило центъра си,а Вселената – произхода си. Слънчевото затъмнение може и да е частично, но нека знанието ви бъде пълно!

В 21:00 Ч.

Важни открития в науката и техниката– Николай Коперник и хелиоцентричната система

От древни времена човекът се е опитвал да си обясни света и небесата над него. В общество, в което все по-голям брой хора се препитават със земеделие,астрономическите знания придобиват все по-голямо значение. През по-голямата част от съществуването си човечеството е считало себе си и своята планета за център на света. Минава дълго време преди появата на друга идея, но когато това се случва, то има революционен ефект. Гръцкият учен Птолемей е най-известният представител нагеоцентричната теория за света. Неговият труд определя астрономическите знания за онова време. След векове трудът му попада в ръцете на Николай Коперник. В своя труд Птолемей изказва мнението, че Земята еабсолютно неподвижна в центъра на Вселената. Всички планети, според него, се въртят около Земята върху така наречените сфери. Тези сфери могат да се движат независимо една от друга. Слънцето е закрепено към една от сферите; всяка планета има своя сфера, като най-крайната сфера е тази на постоянните звезди. Но, Птолемей не успява да даде убедително обяснение за очевиднитенеравномерности в движението на планетите. След повече от хиляда години Европа на 15тивек е в състояние на интелектуален подем. Две решаващи събития дават тласък на развитието. Първото - изобретяването на печатането от подвижен типот Йохан Гутенберг дава възможност за бързо разпространение на научните трудове. Второто събитие е откриването на Америка от Христофор Колумб. То слага край на всички битуващи съмнения дали Земята е кръгла или не. И тъкмо времето на научен подем е времето, в което Коперник се ражда, учи, работи и създава революционните си идеи. Коперник получава представата за хелиоцентричното устройство на света отпрочетените класически текстове, които създават у него първата представа за това, което той смята за революционна идея. Всички астрономи знаят, че в определени точки от орбитите сипланетите се движат назад. Коперник създава три собствени теории. Земята се завърта около оста си за 24 часа, така че се вижда само дневното движение на звездите. Слънцето е в центъра на Вселената, а Земята се върти около него и... Земята е само една от многото планети, която не заема специално място във Вселената. С помощта на изчисления Коперник показва, че движенията на планетите могат да бъдат обясненичрез хелиоцентричната хипотеза. Но, новата система на Коперник е все още твърде сложна. След като не успява да докаже теориите си, тойможе да разчита на успех в интелектуалния климат, отворен за нови идеи, готов да подложи на съмнение идеите, лансирани от Античността и защитавани от Църквата.

В 22:00 Ч.

Съвременна наука – Произход.Назад към началото

Донеотдавна не можехме да се надяваме да получим отговор на най-важните въпроси за космоса. Винаги ли е съществувала Вселената? Има ли тя начало? Астрономите са смятали, че нашият космос е съществувал винаги – вечен и неизменен. В последния си вариант идеята дори получава име – теория за устойчивото състояние. Но, това е само предположение и, подобно на много други мъдри открития в науката, в крайна сметка бива опровергано от една случайност. Пробивът се случва в зората на космическата надпревара. През 1962 годинакосмонавтите са герои и за известно време Америка лудва по космоса. Космосът дори оглавява класациите, когато песента “Телстар”,носеща името на първия спътник за предаване на презокеански телефонни разговори, се нарежда на първо място. “Телстар” е първата връзка в една наистина глобална комуникационна мрежа. Но, системата за предаване на тези първи разговори чрез спътник показва някои дефекти, особено едно дразнещо съскане. Инженерите се чудят дали проблемът не се крие в начина, по който“Телстар” се свързва със Земята, използвайки вид енергия, наречена микровълни. Ние използваме както радиовълни, така и микровълни, за да сесвързваме чрез земната атмосфера и космоса. Почти всичко в нощното небе излъчва енергияпод формата на същите тези микро и радиовълни. След Втората световна война този нов поглед към небетооткрива полето на радиоастрономията. Това довежда до феноменално откритие. През 1964 година от Робърт Уилсън и Арно Пензиас– експерти в новите области на радио и микровълноватаастрономия, е поискано мнение какво би могло да причинява дразнещото съсканев спътниковите комуникации. Търсейки отговор на въпроса, те започват изследвания с помощта на гигантска антена, която може да получава сигнали от „Телстар”. За да изпробват уреда, те го насочват към празно място в небето. Насочвайки се към нищото, те не очакват да открият нищо. Но, за тяхно учудване, улавят слаб микровълнов сигнал, очевидно идващ от празното пространство. Микровълновото съскане подкрепя една радикална идея, изследвана от група физици в Принстън. Екипът от Принстън всъщност се опитва да докаже, че цялата ни Вселена е родена от мощен взрив на енергия, настъпил преди милиарди години, известен под иметоГолемият взрив.