"Невъзможна" геометрия

[Rabin]

Предстои ми настройване на парабола да ходи по дъгата. Търсих инфо за казуса, който ме терзае - засега без успех. Става въпрос за следното - на теория окачването, което имам - невъзможно е да опише дъгата без приближение.
Не знам на това ли се казва полярно окачване - оста, около която се върти чинията изток-запад - тя сочи към полярната звезда. Чинията като се върти - лъча й описва равнина, или по-точно конус, близо до равнина.
Геостационарите са накацали по окръжност. Окръжност, гледана от произволна точка - е, няма такава фигура в стереометрията! Нещо като конус с основа окръжност, но с произволно изместен връх. Чинията стои в неговия връх.
Мисълта ми е, че на теория с такова окачване не може да се опише точно дъгата. От гледна точка на чинията - дъгата на геостационара се вижда като елипса. Казано по друг начин - окръжност не може да набуташ по повърхността на конус току-така. Може само ако центъра на окръжността лежи на оста на конуса, при това перпендикулярно. Т.е. само ако гледаме от полюсите или екватора имаме точно описване на дъгата от чинията.
п.с. Като питали рака как се оправя с толкова крака - взел, че ги оплел и не можал да помръдне!
п.с.2 Затова ли големите 3 и повече м. чинии имат по 2 и повече мотора? А малките - с приближение!

[iwelichkow]

няма невъзможни неща както се казваше в едно предаване и нищо не е в една равнина, всичко е "3D" както се казва.
Ето тука едно много старо обяснение: http://satbg.hit.bg/ а тука е най-точното нищо че примера е с офсет http://satellite-bg.blogspot.com/ това което е описано важи и за парабола само дето липсва НН мотора,а има полярна стойка.
Всичко се заключава до няколко неща:
1.отвесна тръба
2.окачване сочещо към чистия юг (Астра 23гр. за София)
3.централния спътник се настройва от болта на цялото окачване-и стойката и паницата се местят заедно нагоре надолу
4.крайните спътници са от малкия болт м-у самия леген и окачването.Има някои стойки болчето е от горната страна!
След това процедурата се повтаря наново с централен и 2 крайни за доизчистване.
Не можах по кратко да го опиша

[БатеГойко]

Колегата много точно ти е описал процедурата по настройка.С компас намираш точния Юг.Оста около която се върти чинията ориентираш на Север-Юг и с повдигане и спускане си настройваш спътниците.Най-високата точка ти е 23 гр.
П.С. Чинии с 2 мотора предполагам,са за спътници с инклинична (изместена) орбита.

[Въйко]

Първоначално написано от Rabin

... Т.е. само ако гледаме от полюсите или екватора имаме точно описване на дъгата от чинията...

И да и не.Не екватора следва линия а на полюсите дъга,в случая окръжност.

Първоначално написано от Rabin

п.с.2 Затова ли големите 3 и повече м. чинии имат по 2 и повече мотора? А малките - с приближение!

Не,големите антени за които говориш са строго профилирани като радари,радиотелескопи,предавателни анени,такива които следят движещи се сателити и т.н. Малките антени също са с по няколко мотора,примерно има 90 и 110 офсетки с два или три мотора,зависи за какво са предназначени.В случая за това за което ги ползваме е подходящо да се оборудват с просто полярно окачване защото цената на окачване с два или три мотора и такова лнб в комбинация с подходящ позиционер който да ги командва едновременно става умопомрачителна.

При много добра и прецизна настройка на всички елементи от системата антената ще ти следва дъгата,не случайно се регулират и променят едновременно три ъгъла на окачването.Единственото което е компромис това е завиването на конвертора и това че всеки спътник и лъч си е чешит за него си но пък по-голямата антена го компенсира.

[Rabin]

няма невъзможни неща

В математиката - да докажеш, че няма решение също е решение на задачата. Прочетох линковете и продължавам да твърдя горното си мнение. Работят с приближение. Както и да въртиш болтове и мотор - въртейки се около твърда ос - лъчът на антената описва конус. Дотук сигурен на 100%! Такова ми е окачването - ако има някакви други с корекция някаква, значи не знам за тях. Допир на окръжност и конус - само ако съвпадат осите. Вземете голям пръстен и вижте как може да се набута и прилепне във фуния.
Може и да греша нейде, но за момента не знам къде. От сателити не разбирам, ама с математика ме гърбиха 17 години (както и много от вас, ако са учили инженерно).
п.с. ако облъчвателя компенсира - пак си е приближение!

[iwelichkow]

той и Айнщайн е казал,че няма нощо абсолютно-всичко е относително

[Въйко]

@Rabin,ти ще си един от малкото който ще се справи сам от първия път с настройката на антената,сигурен съм в това.Пътя по който вървиш е единствения правилен,да си изясниш ъглите и чак тогава да хванеш ключовете.Аз залагам че ще я настроиш като я преместиш на по-високо и ти отвори цялата дъга за време 40 минути до един час.
Да,точно така е,има едно приближение и не може на 100% да следваш дъгата с окачване с един мотор от нашите географски ширини но е пренебрежимо малко отклонението,в смисъл спътниците са силни и антена с по-голям размер се справя без проблеми.
За да стане още по-голяма грешката която преследваш в момента,освен математиката вкарай географията и на пръв прочит ще се скарат веднага.Това може да го установиш и практически като настройваш ако имаш точен нивелир който може да се калибрира и да му се задават ъгли.Ще забележиш отклонение на два от трите ъгъла от изчислените стойности въпреки че антенате следва дъгата.Това идва от там че винаги се пресмятат ъгли като земята се приема като сфера а тя в действителност в разрез по оста си е елипса и е сплескана и точката с определна северна ширина е на различно остояние от предварително изчисленото.

Общо взето няма да ти е интересна толкова настройката като настройка и да хванеш спътниците а да спрегнеш антената да следва дъгата до колкото е възможно и практически да потвърдиш това което в момента премисляш,образно казано антената с окачването ще ти е опитната установка.

[Васил]

Първоначално написано от Rabin

В математиката - да докажеш, че няма решение също е решение на задачата. Прочетох линковете и продължавам да твърдя горното си мнение. Работят с приближение. Както и да въртиш болтове и мотор - въртейки се около твърда ос - лъчът на антената описва конус. Дотук сигурен на 100%! Такова ми е окачването - ако има някакви други с корекция някаква, значи не знам за тях. Допир на окръжност и конус - само ако съвпадат осите. Вземете голям пръстен и вижте как може да се набута и прилепне във фуния.
Може и да греша нейде, но за момента не знам къде. От сателити не разбирам, ама с математика ме гърбиха 17 години (както и много от вас, ако са учили инженерно).
п.с. ако облъчвателя компенсира - пак си е приближение!

Не ми е ясно ,как така "лъчът" описвал конус!? Конусът е обемна фигура! Според мен описва триъгълник или по скоро сектор (мисля така се казваше).То още колко различия има от идалната геометрия!Антената нали е част от сфера и по правило фокусното разтояние трябва да е по-голямо или равно на една втора от диаметъра на антената ама винаги е по малко... и още мн примери.

[Въйко]

Грешиш,антената както офсета така и параболата са част от парабола,не от сфера или елипса а от парабола.
За конуса @rabin имаше друго предвид и го написал с негови си думи но е ясно какво е искал да каже.

[Васил]

Да ,бе верно, трябваше да се сетя, че то така и се казва "парабола".